Статия с антиюдейски внушения подбужда към религиозна нетърпимост

В 40-те дни на най-светлия християнски празник, когато всички си обещават да бъдат добри, смирени и жертвоготовни, за пореден път български ежедневник с голяма читателска аудитория публикува статия, изпълнена с антиюдейски препратки, които насаждат етническа и религиозна омраза.

Материалът „Разпятието на Христос е съдебна грешка“ от Росен Тахов, публикуван в електронното издание на 24 часа на 30 април 2019 г., вменява на съвременното еврейство вина, която от историческа гледна точка е напълно неуместна. Още от първия абзац авторът се опитва не само да внуши, че вината е осъзната от евреите, но и че те се опитват да я прикрият с всевъзможни средства („Този грях лежи върху евреите вече две хилядолетия. Израелтяните се мъчат да го крият и трият, но вината продължава да свети със страшна сила.“)

Християнско-теологически мотивираният антиюдаизъм намира много изражения през вековете, но като че ли най-често повтаряната теза е за убийството на Исус Христос. Идеята за колективната вина на евреите е категорично отречена на Втория Ватикански събор през 1965 г. Самият папа Бенедикт XVI във втория том на творбата му „Иисус от Назарет”, спирайки се, на многократно натякваната от автора фраза от  Евангелието на, Св. Апостол Матей „кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”, (Мат. 27:25)  пише, че смъртта на Исус не носи наказание, а спасение, и че „кръвта, която Той пролива не крещи за отмъщение, а извиква помирение.” Според папата, отговорните лица за разпъването на Спасителя са членовете на аристокрацията при Йерусалимския храм и поддръжниците на бунтовника Варава. Отхвърляйки вековното тълкувание на твърдението на св. Иоан Богослов, че именно евреите поискали Варава да бъде освободен, а Исус – екзекутиран, понтификът пита: „Възможно ли е в онзи момент да е присъствал целия еврейски народ и да е поискал смъртта на Иисус”? Очевидно авторът на статията не е запознат с тези факти, а дори и да е, не смята за нужно поне да ги спомене.

Елементарната аналогия на Тахов със съвременни процеси и явления в България не само си служи с дискриминационен език на омразата, но направените от него сравнения като резултат са обидни и принизяващи за цели групи български граждани, накърнявайки тяхното достойнство („Шествието е придружено от живописна тълпа, която крещи, размахва юмруци и си скубе косите. Калабалъкът наподобява нашите цигански процеси, когато цялата махала гостува на Съдебната палата.“). Тук много лесно можем да открием аналогията с насаждането на езика на омраза, когато индивидуални простъпки на отделни индивиди от даден етнос се транспонират върху целия етнос като цяло.

Паралелът с процеса, завършил с обесването на Васил Левски, е не само ненужен – той е гавра с паметта на Апостола и ролята му в българското национално-освободително движение („Ще добавим, че на Исус Христос е отказано правото на защита. Той се е защитавал сам като Васил Левски на процеса през 1872-1873 г.“). Опитът да се използва образът на Апостола на свободата за оправдание и паралел с националистически и антисемитски прояви, ни напомня за доскорошните срамни опити да пришият светлия образ на Левски към националистическия Луковмарш организиран от БНС. Както се вижда – нищо ново под слънцето!

Това не е първият опит на същия автор да използва антисемитски тропи що се отнася до ключови фигури от българската история. В друга своя статия, отново публикувана от 24 часа – „Как пуснахме турците в България“ (18.03.2017 г.) Росен Тахов застъпва тезата, че „… с оглед международното положение [Иван] Шишман прави еврейски маньоври. Първо се отмята от клетвата си, сетне отново удря чело пред падишаха.“

Организацията на евреите в България „Шалом“ призовава редакцията на 24 часа да се придържа към журналистическата етика, като свали двата материала и в бъдеще не дава трибуна на автори, чиито писания внушават нетърпимост между български граждани и подбуждат ненавист въз основа на религиозен или друг признак. И накрая питаме – в настоящата напрегната предизборна политическа обстановка, с все повече партийни кандидати, които свободно заявяват своите ксенофобски възгледи, кому е нужна тази статия?