В условията на духовна криза, когато светът става все по-нетърпим към различните по религия, етнос, националност, та дори и към различните по култура и начин на живот, е от изключителна важност да се полагат системни усилия, за да не загуби България образа си на етнически и религиозно толерантна страна. Българският народ избави от смърт евреите си, в черните години на Холокоста, когато на практика антисемитизмът бележи своя апогей, с приемането и прилагането на антиеврейското законодателство и с избиването на 6 000 000 евреи в лагерите на смъртта. В годините непосредствено след тази черна страница от световната история, когато антисемитизмът може да се определи като овладян и сякаш не стои вече на дневен ред, се наложи една различна тенденция, която обаче също е обезпокоителна, а именно за антисемитизъм да не се говори и темата да се омаловажава, неглижира и игнорира като реална.
През последните години обаче антисемитизмът бележи обезпокоителен ръст в редица държави и особено на някои места в Европа. Добавяйки към темата тенденциите, произтичащи от наболелите проблеми на обществото в световен мащаб, каквито са справянето с бежанската вълна от Близкия Изток, Азия и Африка, засилването на опасността от навлизане на радикални, екстремистки, фундаменталистки и крайни идеологии, появата на групировки, основаващи се на идеите за властване на една група хора над друга, грубото потъпкване на човешките права на все повече горещи точки по света и вълната от терористични актове и нападения, Организацията предприема активни мерки, за да изпълнява една от основните си цели – да защитава своите членове от всякаква форма на насилие, омраза и дискриминация, да не допуска терористични актове подобни на тези в Париж, Брюксел, Стокхолм, Бургас и др. За целта организацията системно и внимателното провежда наблюдение и анализ на ситуацията в страната за прояви на антисемитизъм. Тревогите на българската еврейска общност са не само за нейната съдба, но и за „здравето” на българското общество, което никога не е поощрявало фанатизма и екстремизма в какъвто и да е контекст. Поради това организацията смята за своя цел алармирането на обществото и институциите при антисемитски, вандалски и хулигански актове срещу евреи, еврейски събития и обекти, както и активното противодействие на всякакви форми на фашизъм, антисемитизъм, расизъм и ксенофобия.
За постигането на описаните цели в рамките на организацията функционира специална група за наблюдения, която ежедневно проследява и регистрира антисемитски явления – от графити със свастики, антисемитски призиви и думи на омраза, изрисувани по стените на сгради, паметници, гробища и обществени места; през публикуването и разпространението на антисемитска литература, статии и материали в Интернет пространството, до организирането на антисемитски сбирки, маршове и демонстрации. Информацията от този процес на наблюдение се записва хронологично, а по-мащабните прояви намират място в специално издание „Бюлетин – антисемитските прояви в България”, като избраната форма е умишлено подбрана, за да се избегнат субективните емоционални оценки на събитията.
В зависимост от случаите ръководството на организацията работи в тясно сътрудничество с органите на реда, местната власт и всички институции, които са ангажирани със защитата на хората, събитията и местата, които се определят като еврейски.
Особено след терористичния бомбен атентат от 18 юли 2012 година на летище „Сарафово” в град Бургас, при който загинаха 6 израелски граждани и един българин за всички в еврейската общност в страната и за всички в България стана ясно, че никой не е защитен от тероризма и всеки е длъжен да се ангажира с борбата с него.
бул. "Ал. Стамболийски" 50 
