en bg

10 март

Сподели:

На 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник Теодор Данекере е подписано споразумение за депортирането “най-първо на 20 000 евреи от новите земи”, като се имат предвид новопридобитите Западна Тракия и Македония. В заглавието на документа думата “нови” е зачертана, споразумението е утвърдено от кабинета и на 2 март 1943 г. е гласувана акцията по изселването.

Първоначално списъци на евреи, които да бъдат подготвени за депортация са изпратени в Кюстендил. Делегация от четирима видни кюстендилци: Асен Суичмезов, Петър Михалев, Иван Момчилов и Владимир Куртев заминава за София с цел да осигури отмяна на депортацията. Делегацията влиза в контакт със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, също кюстендилец.

Почти успоредно с костендилската акция следва операция и в Пловдив. През нощта на 9 срещу 10 март 1943 г. в града са арестувани около 1500-1600 души, които са събрани в училище, от където със специален влак да бъдат извозени към лагерите на смъртта. Пловдивският митрополит Кирил, изявен противник на антисемитската политика на правителството, отива в училището, прескача оградата и влиза при затворените евреи, на които твърдо заявява: „Където отивате вие, там съм и аз!” Бъдещият български патриарх изпраща бърза телеграма до цар Борис III с текст: „В божие име, усърдно моля Ваше Величество, за милост към евреите!”

Действията на един от най-авторитетните предводители на Българската православна църква алармират по категоричен начин управляващите за недоволството и възмущението в страната от антиеврейската политика. Следва мощна обществена и политическа съпротива от страна на писатели, артисти, музиканти, публицисти, занаятчии, политици, народните представители начело с Димитър Пешев и още, и още, която спира депортацията на еврейското население от старите предели на България. Притиснати от възмущението, което залива българското общество и от настояванията на застъпниците, управляващите отстъпват и на 9 март 1943 г. е издадена заповед за отмяна на депортацията.

На 10 март 1943 г. подготвените за депортация евреи са освободени да се приберат в домовете си. България е единствената страна в Европа, съюзник на Третия райх, в която еврейското малцинство не само не е заличено, но и се е увеличило, в сравнение с началото на войната. Подобен развой е имало единствено в Кралство Дания.

Поради тези исторически събития 10 март се отбелязва от българската еврейска общност като Ден на спасението, а често се нарича и Българският Пурим, на база празника от еврейския календар, който също отбелязва осуетяването на опити за унищожение на еврейското население. В редица български градове има възпоменателни плочи или издигнати паметници на благодарността към българския народ, защитил своите евреи в годините на Холокоста. На същите тези паметници всяка година скланяме глава в памет на 11 343 евреи, които през март 1943 г. са депортирани от Западна Тракия и Македония към лагера на смъртта “Треблинка”.

Политическа позиция на ОЕБ “Шалом” по въпроса за съдбата на евреите под българско управление в годините на Холокоста

Сподели: