Кръгла маса обсъжда антиеврейското законодателство по време на Втората световна война

София, 11 юли 2019 г.

„Ако направим преход от миналото към настоящето, борбата с антисемитизма е приоритет за нашата организация, но тя не е самоцел. „Шалом“ ще се противопоставя на всички прояви на дискриминация в българското общество – независимо дали те са насочени срещу хора с физически или психически увреждания, хора от различен етнос или с различна сексуална ориентация. Съхраняването на човешкото достойнство и сигурност е основополагащо за развитието на едно прогресивно и демократично общество. В нашата Конституция е записано, че правата на личността са издигнати във върховен принцип и ние имаме моралното и законово задължение да го спазваме.“ Тези ключови думи отправи към участниците в днешната кръгла маса „Антиеврейското законодателство и нарушения на Търновската конституция по време на Втората световна война“ председателят на ОЕБ „Шалом“ доц. д-р Александър Оскар.

Кръглата маса се осъществява от Сдружение за човешки права „Маргиналия“ в рамките на проекта „Междукултурни и образователни практики в контекста на изучаването на Холокост и борбата срещу екстремизма и словото на омразата“ който се изпълнява с финансовата подкрепа  на Столична община, Програма Европа – 2019 в партньорство с ОЕБ „Шалом“.

Модератор на дискусията беше гл. ас. д-р Румен Петров (НБУ), а сред участниците бяха доц. д-р Румяна Христиди (историк, СУ), Николай Поппетров (историк, БАН), Борислав Дичев (историк и филолог), Юлиана Методиева (журналист), Клайв Левиев-Сойър (журналист). Към тях се присъедини и Ирина Йорданова – Председател на Постоянна комисия по европейските програми, проекти и международно сътрудничество, Столичен общински съвет.

Пръв взе думата Борислав Дичев: „Съгласно Закона за защита на нацията се приемат още няколко закона – Закона за еднократен данък върху имуществата на лицата от еврейски произход и Закона за изплащане на непокритите имоти на лицата от еврейски произход. Целта на тези закони е ограничаване политическите, гражданските и икономическите права на еврейското население в България, изолирането и дезинтегрирането им от българската нация.“

Доцент Румяна Христиди, която освен член на Българската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста, е и зам.-председател на Института за съхраняване на паметта за Холокоста в България към ОЕБ „Шалом“, изрази категорично мнение в подкрепа на  казаното от Дичев: „Няма съмнение, че в България има тежко антиеврейско законодателство.“

По думите на Николай Поппетров „Именно с приемането на Закона за защита на нацията се дава началото на Холокост в България. Той може да не завършва у нас така, както в други европейски държави, но Холокост е имало. Холокост не означава непременно концентрационен лагер, както някои хора в публичното пространство се опитват да ни убедят.“

Доц. д-р Александър Оскар акцентира върху ролята на политиците при изграждането на осъзнатост по този въпрос в обществото: „Аз вярвам, че силата на гражданското общество, която преди 76 години доведе страната ни до истински нравствен подвиг, я има и днес. Но редом с нея призовавам политиците да подхождат отговорно към своята ключова роля при формирането на общественото мнение, включително и по въпроса с Холокоста в България. Позицията на „Шалом“ остава непроменена – представител на българското правителство трябва да поеме моралната отговорност за действията на пронацисткото правителство спрямо евреите в периода 1941 – 1943 г. Това е необходимо, в името на загиналите, в името на оцелелите и техните спасители, в името на настоящите и идните поколения. За да можем да кажем: НИКОГА ВЕЧЕ!“