Възраждането на нацизма не заслужава награда – II част

Публикуваната на 3 октомври т.г. позиция на Организацията на евреите в България „Шалом“ във връзка с днешната церемония по награждаване на о. з. полк. Дянко Марков предизвика сериозна дискусия в общественото пространство.

Животът на Дянко Марков е неразривно свързан със Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) – факт, с който той се гордее. Баща му Георги Марков, освен областен водач на легионерите в Плевен, става и председател на Върховния съюзен съд на СБНЛ. Изключително близък е с техните водачи ген. Христо Луков и наследилия го ген. Никола Жеков. През есента на 1934 година, едва 12-годишен, но вече впечатлен от тяхната обществена позиция, самият Дянко Марков се записва в редиците на легионите. Днес той многократно подчертава, че никога в легионерската организация не са му внушавали омраза към еврейския народ – твърдение, което е в пълно противоречие с програмните документи на СБНЛ от онова време.

В личността на Христо Луков Марков вижда офицера, който поема и осъществява обединението на двете крила на легионерската организация на 19 януари 1942 година. В края на същата година, под водачеството на Луков, СБНЛ издава програма със заложени приоритети за предстоящата 1943 година. Първата точка от тази програма е „борба с рушителите на българската национална държава в лицето на […] еврейството.“

СБНЛ е последователен в тази своя позиция, критикувайки правителството на Богдан Филов, че се е поддало на широката акция в защита на българските евреи срещу депортацията им в лагерите на смъртта: „вместо да се използва този рядък и единствен случай, да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност.“

Изселването на българското еврейско население от София в провинцията през май 1943 г. също се вижда недостатъчна мярка според СБНЛ: „[…] днес евреите се изпращат по всички краища на българското Отечество, за да хвърлят отровното семе на нашето национално разложение. […] Евреите ще направят всичко необходимо, за да покварят и разложат борческия дух на народа.“ В същия документ от 26 май 1943 г. българските легионери отправят своето предупреждение: „Не изселвайте евреите в българските провинциални градове! Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер!“